Всички категории

   Как би работил офисът ти ако теб те няма?

image

Средата на месец Август е, разгарът на летните отпуски, а аз съм в офиса. Тук съм, защото графикът ми е пълен с коучинг сесии с преуморени, стресирани и затрупани от задачи мениджъри, без и следа от слънчев загар. Как се стига дотук?

Много често те са толкова потопени във водовъртежа на бизнес развитието, справяне с конкуренцията и капризни ключови клиенти, решаване на проблеми и вършене на „не-мениджърски“ оперативни задачи, че отдавна са пропуснали момента за почивка. Нещо повече, те дори полуосъзнато си забраняват да забелязват сигналите идващи от тялото им и близкото обкръжение, че имат нужда от презареждане, докато не стане прекалено късно и сигналите отдавна не са просто предупредителни. Най-честото им обяснение защо в момента не са с любимите си хора на заслужена ваканция, е „Нямам време, имам страшно много работа“, „Половината ми екип е в отпуска, не мога да отсъствам“ или „Ако ме няма, нищо нама да бъде свършено“ и тн.

Едва ли някой от тях, когато е създавал бизнеса си или се е катерил по мениджърската стълбичка си е мечтаел за това.

Скъпи мениджъри, почти точна организационна диагноза може да се постави с отговора само на един въпрос:

Как би работил офисът ти ако теб те няма?

Вариант 1: С огромно чувство на вина, зарязваш офиса и си позволяваш „лукса“ да откраднеш 5 дни за високоскоростна почивка. Гледаш морето от разстояние, защото телефонът ти не спира да звъни с въпроси от офиса и казуси за разрешаване, а през по-голямата част от другото време си на компютъра в хотелската стая. Всичко, което може да се обърка се обърква, дори това, което не е можело. Подчинените ти са изнервени от липсата ти и се колебаят дори за най-дребните решения, които трябва да вземат.

Отпуската свършва, с облекчение се връщаш в офиса и отново имаш възможността да контролираш всичко. Като че ли не е свършена толкова много работа, колкото ти се струваше по телефона, но ти си вече на работа и всичко ще се оправи, а колегите са видимо облекчени и успокоени от завръщането ти.

Диагноза: Микромениджмънт. Това е най-сигурният начин да ограничиш потенциала на бизнеса си само дотам, докъдето стигаш ти самият и в крайна сметка да прегориш.

Причинява се от неопитност или от потребността ти да контролираш всичко и всички, нещата да стават по „твоя, т.е. най-добрия“ начин. В тези условия подчинените ти използват всяка възможност да ти прехвърлят без да усетиш техните задачи, да не поемат отговорност и да са максимално дезангажирани. Твоят ден е зает от непрестанно „гасене на пожари“, като това постепенно се превръща в начина на работа на целия ти екип, а за мислене за стратегическото развитие все не остава време и внимание.

 

Вариант 2: Знаеш, че понякога, трябва да си позволиш да забавиш темпото, за да се засилиш и да успееш да го ускориш след това. Планираш отпуската си, отделяш внимание на себе си и любимите си хора и изпразваш главата си от мисли за офиса.

Развивал си през цялата година подчинените си в посока да се учат да взимат решения сами и да поемат отговорност за изпълнението и последствията им, знаейки че винаги могат да разчитат на менторската ти подкрепа. Да, не беше лесно, но си се научил да делегираш правилно и ангажимента ти е само да контролираш изпълнението на ключовите моменти. Хората ти поемат отговорности, разбира се понякога грешат, но виждаш как пред очите ти израстват личностно и професионално. Мотивирани са да намират нови пътища за развитие и не спират да те изненадват с креативността си. Спокоен си, защото процесите и комуникацията в офиса ти са описани, функционално структурирани и се следват от хората - та нали те участваха в оформянето и разписването им.

Отпуската свършва, връщаш се в офиса, всичко тече нормално и чак се замисляш, дали имат нужда от теб въобще, щом работата върви добре и в твое отстъствие. Но не го мислиш дълго, а със свеж и отпочинал ум се фокусираш върху планиране на стратегическото развитие на бизнеса – нещото, в което си незаменим и заради което точно ти си мениджъра.

Диагноза: Ефективен мениджмънт. Поздравления за теб и честито на екипа и компанията, които имат късмета точно ти да ръководиш работата им. Вероятно си добър лидер и не спирай да се усъвършенстваш.

 

Къде разпозна себе си или своя мениджър? Как прекара отпуската си? Как би работил офисът ти ако теб те няма?

 

Ако разпозна себе си в някои от изброените ситуации, запиши се за безплатна консултация, на която да идентифицираме източниците на проблема и освободи време да планираш следващата си ваканция - ТУК!

 

Сподели

   Урок по лидерство: Насоки за ефективни екипни срещи

image

Истината е, че хората мразят оперативките. Ние мърморим и недоволстваме, когато отиваме на тях, затова вместо "оперативки" ги наричаме срещи или сбирка на екипа, но дори и това понякога не помага. Истината е, че тези срещи са важни за бизнес развитието и всички го осъзнават на някакво ниво. Задачата на добрия мениджър е да направи така, че тези срещи да постигат целта, заради която се свикват. Но преди това, тази цел трябва да е ясно дефинирана. Например:

  • Срещите внасят социален компонент в работна среда, където хората са силно изолирани в кабинетите и пред компютрите си

  • Срещите осигуряват възможност всички да чуят едно и също нещо в един и същ момент, което е по-надежден комуникационен канал от препредаването на информация

  • Най-важното – Срещите дават възможност за взаимодействие между членовете на екипа и дори между различните нива в компаниите- въпроси, дискусии, уточнения, възможност за групово решаване на проблеми и достигане до консенсус

Не че хората мразят по принцип екипните срещи. Те мразят лошо проведените срещи. Мразят безмислените и безрезултатни сбирки, които им губят времето. Мразят някой да им чете списък от важни съобщения, като те и сами могат да си го прочетат (много по-бързо и избирателно). Служителите наистина ненавиждат да прекарват ценното си време обсъждайки неща, които са важни за тях, но само за да разберат накрая, че решенията вече са били взети.

Предлагам ви няколко насоки, които да направят следващите оперативки във фирмата ви смислено и градивно преживяване за учене, обмяна на опит и подкрепа за участниците, като същевременно укрепват авторитета на мениджърите, които ги инициират. 

1. Провеждайте срещите ефективно с план и времево разписание.

Ефективният дневен ред включва не само темите, които ще се обсъждат, но и времето, което ще се отдели на всяка дискусия. Придвижвайте дискусиите и не ги оставяйте да зациклят.

2. Осигурете възможност всички мнения да бъдат чути, като отделите внимание на по-затворените и неагресивни служители, които обикновено са пасивни слушатели. В един екип никога не се знае откъде ще дойде най-интересното решение, а и нека всички бъдат активни участици и нащрек във всеки един момент.

3. Провеждайте екипни срещи само, когато е наистина необходимо 

Ако просто имате да съобщите нещо използвайте мемо, мейл, пост на вътрешния уебсайт или нещо такова. Нека екипните срещи бъдат асоциирани като важни, сериозни и значими.

4. Планирайте внимателно детайлите за всяка среща

 Освен темите, които да бъдат покрити и най-добрата поредност, в която да се обсъждат, трябва да планирате и каква атмосфера искате за всяка дискусия, да определите ясно целта, с която искате да си тръгнете от срещата.

5. Разпратете предварително темите за дискусия и необходимата информация

Дайте възможност на хората си да се подготват и да се почувстват ангажирани участници на всеки един етап. Нека служителите да знаят какво се очаква от тях /Например : Моля, прочетете това и елате да го коментираме/

6. Ако не сте най-добрият водещ на подобни срещи и ви е трудно да влезете в тези насоки, делегирайте провеждането на оперативката на най-добрия. А защо не и водещия да се определя на ротационен принцип - това ще донесе нотка на разнообразие и ще е възможност за служителите ви да добият нови умения и повишат ангажираността си към срещите. Важно е правилата за провеждане на оперативките да остават постоянни, независимо от индивидуалния стил на всеки различен водещ.

7. Приключете навреме! Ако сте обявили, че срещата ще е 1 час, свършете не по-късно от 1 час.

Иванина Захариева – High Achievers' Life & Executive Coach ۰ www.ivanina.bg

Сподели

   Спрете да отлагате живота си

image

Иванина Захариева 

Обяснението (често извинението), с което ние хората отлагаме реализирането на целите си и понякога най-съкровените си мечти е липсата на ресурси. Много блестящи идеи не са видяли бял свят, защото нямаме “достатъчно пари, време, опит..”, “никой няма да подкрепи идеята, проекта, продукта ни”, “невъзможно е”... Познато ли ви е?

Тази изглеждаща толкова реалистична липса на външни, материални ресурси е всъщност единствено липсата ни на вътрешна ресурсност. Ние, хората, сме изобретателни и съвършени по своята същност същества, които ежедневно доказват, че няма нищо невъзможно-оцеляваме, създаваме, откриваме, подчиняваме природата, обикаляме Космоса... Именно нуждата ни да мечтаем ни прави уникални и прекрасни. Непрестанно създаваме собствения си свят, в който сами определяме безграничността на възможното. Просто понякога го забравяме.

Какво бихте направили, ако парите нямаха никакво значение?

А какво бихте направили, ако независимо от всичко, няма начин да се провалите?

Какво бихте направили ако сте безсмъртни и живеете вечно?

А ако знаете, че ви остава само седмица живот?

 

Спрете да отлагате живота си!

Когато сме свързани с изобилието на вътрешната ни ресурсност винаги, винаги, винаги намираме начин да направим дори невъзможното-възможно. Точно тогава мечтата ни става топ приоритет и намираме време за нея. Измисляме нови и супер креативни начини идеята ни да бъде финансирана. Разделяме голямата цел на малки и постижими стъпчици и просто тръгваме без да го мислим. С ентусиазма и вярата си привличаме точните хора, които да ни подкрепят и помогнат.

Ако вие нямате вярата и вътрешните ресурси да реализирате целите си, не очаквайте някой друг да ви повярва, да застане до вас и да ви даде ресурсите, които нямате. Всичко, от което се нуждаем е вътре в нас, винаги е било и винаги ще бъде там, за нас и за момента, в който решим, че сме готови да го използваме.

 

Не отлагайте повече! Запишете се за безплатна онлайн коучинг сесия от тук.

 

 

Сподели

   Какво е Екзекютив коучингът и какви резултати носи на бизнеса?

image

В моята практика коучингът за лидери е бутикова услуга насочена към фокусирано в резултатите развиване на лидерството и достигане на по-високи нива на ефективното професионално представяне, увеличаване на удовлетвореността от работата, личностен растеж и бизнес развитие.

Клиенти на екзекютив коучинга са лидерите на високи управленски позиции с цел да се повишат уменията им да ръководят по ефективен начин и да се достигне до по-високи бизнес резултати. Основните теми при този тип коучинг са стратегическото мислене, изграждане и/или подобряване на организационната култура, управление на промяната, управление на конфликти, баланс работа/личен живот и др.

Мястото на върха доста често е едно самотно място. Лидерите често нямат с кого да поговорят за предизвикателствата, пред които са изправени, защото може да не бъдат разбрани, трябва да спазват конфиденциалност или се страхуват да изглеждат слаби и объркани. Бизнес коучингът е възможност да се “чуете на глас”, да вземете стола на който седите, да го дръпнете встрани и да видите оттам себе си и възможните решения в безопасното пространство на пълна конфиденциалност и подкрепа за достигане на най-високото ниво на функциониране като професионалист и човек.

Някои от най-често присъстващите теми в бизнес коучинга за лидери са:

Развиване на собствен автентичен и харизматичен лидерски стил

Стратегия, визия и мисия и ценности на компанията. В синхрон ли са с вашите лични?

Как целите на компанията да бъдат комуникирани с персонала?

Как персоналът да бъде ангажиран и мотивиран в изпълнението на целите?

Управление на времето и приоритетите

Баланс Работа / Личен живот

Управление на промяната

Ефективна мотивация и самомотивация

Взаимоотношения с парньори и колеги

Развиване на уменията за делегиране

Успешно справяне с конфликти

Ползи от екзекютив коучинга за организациите:

  • Коучингът стимулира стратегическото мислене, креативността и иновативността

  • Води до по-добро представяне и повишена лична ефективност на коучваните

  • Улеснява промяната и подпомага ефективното въвеждане на нови мениджърски стратегии, планове и инициативи

  • Води до оптимизиране на работните процеси

  • Дава конкурентно предимство и повишава възможностите за адаптация в условията на непрестанна промяна

  • Подобрена комуникация, делегиране и проследяване, които водят и до подобрени междуличностни взаимоотношения

  • Придобиване на умения за коучинг мениджърски стил и развиване на потенциала на служителите

  • Укрепва организационната култура

Допълнителни ползи от работата на лидерите с личен коуч са:

  • Развиване на уменията им за саморефлексия и анализ на опциите, които подпомагат продължаването на ученето и след като коучингът приключи.

  • Усъвършенстване на уменията им да развиват таланта на хората си с придобиването на нови менторски и коучинг умения през собствения си опит

Коучингът е сравнително нов метод и подход за развитие на човешкия потенциал. Както сочи проучване на PricewaterhouseCoopers, поръчано от Международната коучинг федерация (ICF) през 2010 г. за  работодателите, поръчали коучинг, средната възвращаемост на инвестициите от него е 700%, т.е. 7 пъти.

Коучингът фасилитира ученето и постигането на желаните резултати посредством:

  • Провокиране на по-голяма осъзнатост за организационните и бизнес процеси

  • Разширяване на перспективите и търсене на нови възможности за действие.

  • Идентифициране на силните страни и областите, в които има нужда от учене и усъвършенстване и върху какво е най-важно да се обърне внимание по време на коучинга.

  • Планиране, поставяне на цели и развитие на ефективен коучинг план съвместно с клиента. На първоначалнията етап се определят желаните резултати, които трябва да са постижими, измерими, ясно дефинирани, с поставени срокове. Следващата стъпка е да се планират действията, необходими за постигането им. При необходимост и промяна в ситуацията плана и сроковете може да се ревизират и актуализират спрямо новите обстоятелства

------------

ЗА МЕН

Иванина Захариева - Дипломиран лайф и екзекютив коуч, психолог и бизнес консултант по организационно поведение. Президент на Sofia Coaching Support Group под егидата на Noble Manhattan Coaching. Професионалното ми портфолио включва опит в различни области - управление на човешки ресурси и подбор на персонал, коучинг на мениджъри за развитие на лидерски потенциал, психологическо консултиране, консултиране и коучинг в областта на личната и екипна ефективност, организационното и личностното развитие.

През последните години се занимавам предимно с бутиково консултиране в развитието на лидерство, фокусирано към подобряване на резултатите и коучинг за максимално ефективно представяне, лайф и екзекютив коучинг, екипен коучинг в организациите.

 

Ivanina Zaharieva – High Achievers' Life & Executive Coach ۰ www.ivanina.bg

Сподели

   Как говорите на себе си?

image

Какво вярваш по отношение на себе си?

С кой си партнираш във вътрешния си диалог- с гласа на Малкото или с гласа на Голямото ти АЗ? С това което постоянно се обажда “Не можеш”, “Няма да успееш “, “Откажи се”, “Не си достатъчно добър”, “Не заслужаваш”..... или с това, което твърди “Ти си роден, за да бъдеш велик”, “Можеш да бъдеш всичко, което поискаш”, “Браво!Давай!”.

Ние чуваме за себе си това, което вече сме си казвали вътрешно. И обикновено да го чуем отвън натиска бутона ни и с още по-голяма сила ни убеждава, че сме били прави. Но този филтър не пропуска точно това, което имаме най-голяма нужда да чуем, защото не присъства в нас в момента.

Случвало ли ти се е да ти направят комплимент колко добре изглеждаш, в какво добра форма си, колко блестящо си се справил с нещо, да го чуеш и вътрешно да си кажеш: “Да бе, да! Глупости! Как си се заблудил само!”. Дори един единствен човек да те възприема по този начин, означава, че има защо. И може би това е добра причина да направиш наново обективна проверка на реалността.

Негативните вярвания, които имаме за себе си се превръщат в негативни послания и утвърждения, които огласяват вътрешния ни свят. Но това са само интерпретации на събития от миналото, които сме запомнили и сме приели за непроменяема даденост и в реалността.

Много хора, които са имали неуспешен опит в бизнес начинание в миналото, казват за себе си: “Аз не ставам за бизнес! Това не е за мен, не мога, приключил съм с това.” Важното е колкото пъти паднеш, винаги да се изправяш с един път повечe! Много милионери и собственици на огромни корпорации са претърпявали фалити и са започвали по няколко пъти от нулата да градят нови бизнеси. Причина номер 1 хората въобще да не започват да сбъдват мечтите си е, че не вярват в себе си, че могат да се справят. Не си се провалил, докато не се откажеш! Останалото е само учене и опит. Учиш кое не работи, как не става и намираш нови начини, които да изпробваш. В опита ни има информация, която е обратна връзка за нашите действия, а не за това какви сме. Въз основа на тази обратна връзка можем да избираме да се променяме и усъвършенстваме непрестанно докато не станем точно човека, който искаме да сме. Негативните ни вярвания са ограничаващи за нас самите. Те ни ограничават да имаме, правим и бъдем това, което искаме. Те са само спомена за нас самите от някакъв момент в миналото, а не сме ние в настоящия момент. Настоящия момент зависи само от решенията и действията, които ще предприема в него и затова нека ги подкрепя с положително и енергизиращо вярване за себе си.

Когато ограничаващите ти вярвания подхранват страховете ти, които пък те парализират и те предпазват от действие, към кое всъщност си ангажиран - да продължаваш да си това, което не харесваш или да го промениш? Към това да търсиш в реалността подкрепа на вярванията си или към това да присъстваш и даваш най-доброто от себе си в настоящето, за да ги опровергаеш и да получиш потвърждение на позитивните утвърждения за себе си?

Ако смяташ, че си обикновен човек с малък потенциал, ще предприемаш малки действия и за тях ще имаш малки резултати. Така ще получиш потвърждение на вярването си, че си обикновен човек с малък потенциал и толкоз! Точно това е схемата, по която успешните хора стават по-успешни, богатите стават по-богати, а бедните-по-бедни.
            

Сподели

   Какво влияние имат над нас вярванията ни?

image

Иванина Захариева

- Вярванията ни за това кои сме лежат в основата на самооценката ни

- Вярванията ни управляват вътрешния ни диалог, начина по който ние говорим на себе си. Когато той е негативен и зареден със страхове, неувереност и липса на собствена ценност се програмираме за провал.

- Езикът – освен във вътрешния ни диалог, вярванията ни могат да бъдат чути и в езика, който използваме. Когато попитаме някого какво му е попречило да постигне поставена цел, в отговора най-често се съдържа самото ограничаващо вярване. Хората, често ги използват като оправдание за действията или бездействията си или като своя идентификация (“Винаги закъснявам”, “Не мога да взимам решения”, “Не мога да се променя”, “Твърде съм стар, за да....”, “Не се справям с парите”, “Не ми върви в любовта” и т.н.)

- Поведението - подсъзнателно имаме образ на това, което вярваме, че сме. Съзнанието ни филтрира реалността, така че да съвпадне с вярванията ни. Променяйки начина, по който интерпретираме информацията, вляем на мислите, емоциите и образите, които избираме да приемем.

- Самосаботажи – доста често, за да поддържа вътрешната съгласуваност, подсъзнанието ни кара да се самосаботираме в постигането на някаква цел. Например, когато човек отиде на интервю за много желана позиция, със съзнателното решение, че много иска тази работа, но с несъзнаваното ограничаващо вярване “Аз не съм достатъчно добър, за да работя тук”, е почти сигурно, че на интервюто той няма да демонстрира най-доброто, на което е способен. Провалът ще му даде поредно потвърждение за правотата на вярването му и то ще се затвърди още повече.

Резултатите, които имаме във всяка сфера на живота си отразяват дълбоките вярвания, които имаме. Със сигурност всеки от нас познава човек, който каквото и да прави, колкото и работни места да сменя, все не му стигат парите, или някой, който не може да създаде връзка, защото винаги попада на неподходящи партньори. Дали е възможно всичките им опити, завършващи с еднакъв резултат да са просто съвпадение? Или всъщност отразяват някакво тяхно негативно вярване, което търси и намира доказателствата за съществуването си в реалността. И независимо дали става въпрос за пари, взаимоотношения или кариера, ако не осъзнаем и променим вярванията си, резултатите ни няма да се променят.

Единствения начин да променим ограничаващите ни вярвания е да ги изтеглим от подсъзнанието си и да работим върху трансформацията им съзнателно. Важно е да бъдем осъзнати как интерпретираме събитията в живота си и да се учим от тях, използвайки този опит за своя напредък. С предприемането на положително действие, което ни придвижва напред, утвърждаваме положителните вярвания, които вече имаме. Ключът е, че ние избираме вярванията си. Докато не сме готови да пристъпим напред и да поемем отговорността за вярванията за себе си, които избираме, е малко вероятно да видим положителни промени в самооценката и резултатите си.

Трябва да тренираме ума си и да оставим нашето подсъзнание да си свърши работата. Ако умът казва нещо, а тялото върши нещо различно липсва синхрон и независимо какво се опитваш да постигнеш, едва ли ще успееш напълно.Тренирайки мисленето си как да преминава от негативно в положително, негативното вярване “Не съм толкова добър като X” може да бъде трансформирано в “Откъде мога да се науча?”; типичното за перфекционистите “Справих се добре, НО можеше да е и по-добре” в “Удовлетворен съм, че направих най-доброто, което можах” и т.н. Защото и при вярванията, както и в другите области на живота ни действа Закона за привличането – ако човек задържа в себе си негодувание и гняв, той привлича още повече от тях в живота си. Тогава няма значение колко упорито се опитва да осъществи дори най-лесно постижимата цел - може да се провали или да отнеме необичайно дълго време, за да бъде постигната и този процес да се отрази негативно на здравето и взаимоотношенията му.

Идеята, че ние ставаме това, което мислим е и в основата на Закона за доминиращата мисъл. Вътрешната ни сила следва посоката на доминиращите ни мисли. Ключовата дума тук е “доминиращи” мисли – т.е. “малко” позитивно мислене на фона на много негативни вярвания, няма да доведе до резултат.

Истината е, че нашите вярвания са ни довели до тук, където сме днес и мисленето ни от този точка напред ще ни заведе там, където ще бъдем в бъдещето.

Бих обобщила значението и влиянието на вярванията върху живота ни с думите на Махатма Ганди:

Твоите ВЯРВАНИЯ стават твои МИСЛИ, твоите МИСЛИ стават твоите ДУМИ, твоите ДУМИ стават твоите ДЕЙСТВИЯ, твоите ДЕЙСТВИЯ стават твои НАВИЦИ, твоите НАВИЦИ стават твои ЦЕННОСТИ, твоите ЦЕННОСТИ стават твоята СЪДБА!”

 

 

Сподели

   Откъде идват ограничаващите ни вярвания?

image

               Автор: Иванина Захариева

 

Вярването е идея, приета за истина. То е генерализираната ни представа за заобикалящия свят, кои сме ние, на какво сме способни и защо постъпваме по определен начин. Системата ни от вярвания започва да се развива още от най-ранно детство, повлияна от вярванията на родителите, учителите и приятелите ни и от интерпретацията ни на това, което преживяваме, виждаме и чуваме около себе си. Допреди това сякаш всичко е изглеждало възможно! Подсъзнанието ни приема безкритично и без въпроси вярванията, приети на съзнателно ниво и ги запазва. След това тези вярвания, които вече са неосъзнати, започват да влияят на реакциите ни на житейските ситуации, ние започваме да се държим в синхрон с тях, т.е. да действаме според това, което вярваме, а това често ограничава потенциала ни.

“Повечето от нас не избират в какво да вярват. Често вярванията ни почиват върху погрешна интерпретация на миналото. Щом веднъж възприемем дадено убеждение, ние сме склонни да го смятаме за непоклатимо и забравяме, че то е само една гледна точка. “ (Тони Робинс)

Може да сме научили вярванията си като деца, но ние сме тези, които продължават да ги подхранват. Причините и оправданията, които даваме за неосъществените си цели прикриват негативните вярвания, които имаме. Промяната на енергийното ни поле също идва от вярванията ни. Ако човек в действителност не вярва, че може да постигне целта си, едва ли ще започне да прави нещо за нея и от друга страна е много лесно да предприеме действие, ако има положително вярване, което го подкрепя. Ако си изпълнен със силни, подкрепящи те вярвания, ще привличаш ситуации и хора, които са ти необходими, за да бъдеш успешен. И обратното - ограничаващите вярвания намират своята подкрепа в реалността като недоимък, трудности, провали, липса на любов и лошо здраве.

Резултатите, които постигаме в живота си са пряко свързани с вярванията ни какво е възможно и как можем да го постигнем. Тези ни мисли влияят върху емоциите ни, които пък се определят действията ни и резултатите, които постигаме.

Ограничаващите вярвания обикновено спадат към три категории:

Възможност – Мислим, че целта е невъзможна

Способност – Мислим, че не сме способни да постигнем целта

Стойност – Мислим, че не заслужаваме да постигнем целта.

 

Сподели